Ала държавицата или това, което е останало от нея,

    Ала държавицата или това, което е останало от нея, ще би трябвало да я тикаме по нанагорнището - по този начин се случва, когато се озовеш в Дупката, в която се ширим от години и даже към този момент не се сещаме, че обитаваме дупка. 
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com                                      

                                                ТИКАЙ ВЛАКА

    Добре сме, добре сме – в смисъл, че минахме неусетно, само че пък неудържимо през всичките стадии на изфирясването и най-после се докарахме до такава степен да тикаме влакове.

    Отделиха някакво внимание на въпросната преживелица, само че не толкоз, колкото тя заслужава. Защото тя сътвори един явен облик,  който към този момент постоянно ще върви с нас, даже и пред нас: „ Ето го народеца, който тика влакове! “

    И освен ги тика, само че и се хвали с това. Пак това „ Грабвайте телата, някой си изкряска “, от което няма избавяне.

    Сега пък тикането ни е по-важно – накъде, докога и за какво се тика - това не ни интересува. Тикаме и толкова.

    Една жена - не я укорявам за нищо, тя просто се вписа в пейзажа на тикането - описа по малкия екран, че дала концепцията, подхвърлила я ей по този начин, несъмнено въобще не е вярвала, че ще случи в действителност, а то взело и се  случило - самото тикане, великото тикане, което най-накрая ни озари.

    И ето какво ни сподели въпросната жена: „ Това е вдъхновяваща  история, която демонстрира силата на човешкия дух “.

    Интересно - откритието за мощния ни човешки дух въобще не беше коментирано, мина метър, одобри се за нещо обикновено да имаме мощен човешки дух и въпреки към този момент го прилагаме зад вагоните на БДЖ-то, има  опция да го използваме и за друго.

    Например, да затикаме и страната нанякъде.

    Дали?

    В случая са тикали влака по надолнище – отново поради шанса, който се пръква и ни съпровожда все в незначителното и даже в  куриозното - само че в никакъв случай не е с нас, когато имаме съдбовни проблеми.

    Ала държавицата или това, което е останало от нея, ще би трябвало да я тикаме по нанагорнището - по този начин се случва, когато се озовеш в Дупката, в която се ширим от години и даже към този момент не се сещаме, че обитаваме дупка. 

    Всъщност, за нищо не се сещаме в точния момент – а в случай че се сетим за нещо, това ще е да грабнем телата, личните си тела и час по-скоро да се запокитим сами нанякъде, без въобще да ни интересува, къде е това „ нанякъде “; за какво тъкмо то ни е запотрябвало, а не нещо друго.

    Когато си тръгнал да мяташ себе си, към този момент нищо не те интересува. Дори не те интересува, какво тъкмо се случва в този миг със „ мощния ти човешки дух “.

    Ще би трябвало да подпитаме и тикачите на злощастния трен, тъй като е изцяло допустимо за никакъв „ човешки дух “ да не са се сещали, ами просто са се напънали, плюли са си на ръцете и – „ хвърляйте телата “,  тъй като другояче ще закъснеят за работа, а не могат да си го разрешат в същото време на безхлебие, по тази причина се захващайте и тикайте – и не ви трябват никакви пояснения, купешки и даже налудни, за някаква мощ на някакъв дух. Дай в този момент да го изтикаме тоя прокълнат трен, че другояче ще стоим до второ пришествие или най-малко до момента в който БДЖ-то измоли рейсовете, до които редовно  прибягва.

    Е, смятате ли, че тези хора - славните ни тикачи - биха се сетили скоро, а и въобще, че могат да изтикат и страната към нещо по-смислено или дори,  в краен случай, да я пръждосат на майната й?

    Нещо, което надали ще се случи, това е повече от несъмнено.

    Самият Европейски Съюз, дружно с всичките му урсулки, от дълго време знае, че за нищо не ставаме - и това въобще не тревожи въпросните дами и даже ги радва. Защото е известно, че по-добре да си имаш работа с тикачи на влакове, в сравнение с с тикачи на страни, това е толкоз ясно, че е проумяно даже и от най-последната урсулка.

    Е, добре: даже да приемем съществуването на фамозния

човешки дух, не е ли явно, че той се демонстрира на напълно несъответствуващи места - зад някакъв закъсал трен, само че не и там, където е нужно.

    Сила на човешкия дух ли е - или просто е инатене да живееш като скот с невъзможната си пенсия – и всеки месец, в тъкмо избран ден, да ти припомнят, че си скот, а ти да се съгласяваш безропотно.

    Покорството на отиващите си генерации е срамното доказателство, че всичко е проиграно.

    Остава ни да тикаме влакове, да се напъваме като откачалки, с цел да родим едно нищо - десетината метра, провлачени от закъсалия трен, явно са лимита ни.

    БДЖ би трябвало да открие служба „ Тикачи на влакове “, да назначи стотина души и да забравим за тази история.

    Нямаме и различен избор: щом старците разрешават да ги оскотяват по този метод, всичко е изгубено.

    Не гледайте към „ младите “ – те са към този момент остарели, а може би и такива са се родили, откакто не вършат нищо, с цел да не живеят със срама на родителите си – а от горната страна на всичко, с митингите си довлякоха явни идиоти на власт, и те „ млади “ някак си.

    Имам си няколко обичани реклами по малкия екран, не ми омръзва да ги виждам. И те са за силата на човешкия дух.

    В една от тях младият лузер Анко, от който някои идиоти чакат да направи гражданска война, следи татко си, който троши всичко, което попадне пред очите му по време на периодическите рецесии, в които изпада. Той вилнее, тъй като не може да реши, по кое време Животът е бил по-добър – „ преди “ или „ в този момент “. Таткото на Анко явно е затикал влака, откакто се изтезава от такива банални въпроси.

    Обаче самият Анко е изцяло, напълно, дефинитивно, вечно спокоен: той няма проблемите на татко си, тъй като разполага с вярното решене.  

    И то е да вземе следващият заем от компания за бързи заеми.

    Направо да се разплаче човек: толкоз просто решение, а старецът на Анко не се сеща за него.

    Анко обаче е наясно: живей на заем и тикай влакове.

    Ей по този начин се събират Старо и Ново.

    Така се съешват незаслужено опозореният живот на „ старците “ – с този, който ти се отпуска сребролюбив, по-малко – и на заем.

    И колкото и да се съешват – през днешния ден! - тия две сходства на живот, нищо положително няма да произлезе от това.

    Затова тикайте влакове. Поне това правете.